Когато се издигаш, парите сами идват при теб   На хубавата музика времето никога не й минава, казва оперната певица Ина Кънчева      В-к Пари, година 2004, брой 228, от 26.11.2004 г.   Татяна ЯВАШЕВА

Снимка Боби Тошев

 

С ЛАВАТА е привличаща, притегателна сила имат многото ангажименти, голямата изява и не мислиш колко си известен, а искаш още и още. Това казва оперната прима Ина Кънчева. Тя е едва 27-годишна, но вече има зад гърба си впечатляваща творческа биография. Най-голямата изненада, която съдбата й е поднасяла, е, че беше посочена от великолепната Монсерат Кабайе за специално участие в концерта й в София преди години. Най-незабравим за Ина Кънчева е случаят, когато като ученичка заедно с приятеля й с последните пари си купили кисело мляко и геврек и заделили 10 лв. за нейния урок по музика. Но подаръкът на живота й са нейният талант и упоритостта да развива този талант.

 

Пътуваш много по света, но къде се чувстваш най-добре?

- В България са цялото ми семейство и всичките ми приятели, оттук съм тръгнала. В чужбина пък имам работа, там уча. През последните две години животът ми мина между Хановер, където съм постоянен гост в операта, и Италия, където уча. Стипендиантка съм на Райна Кабаиванска, а през последната година съм и в оперното студио на Арена ди Верона.

 

Към какво се стремиш, има ли таван на възможностите в музиката?

- Няма таван. Музиката за мен е смисъл на живота, тя е поезията на живота. Бих искала да пея хубаво и да радвам с това. Искам да се усъвършенствам непрекъснато. Желая да получа много роли, с които да се изявя - предполагам, това е мечтата на всеки артист. Искам да продължавам да обикалям света... Искам всичко, което всеки нормален човек желае.

 

Кое от желанията ти е най-малко нормално за нормалния човек?

- Певецът е много капризно същество. Той трябва да е свръхдисциплиниран, да е много точен. Първо трябва да е отговорен към себе си и после към другите. Това невинаги е в хармония с целия околен свят. Всеки трябва да изгради своя аура, в която да се движи, и да има защитна сила.

 

Какво е за теб музиката?

- Призвание. И голямо удоволствие - да правя музика, да слушам музика, а и да помогна на някого да се развие, нищо че съм млада.

 

Но за да се превърне тя в удоволствие, какво й даваш?

- Изисква много труд. Талантът невинаги е толкова ярък, че за просто око и ухо да бъде зрим. Затова човек трябва непрекъснато да се развива, да учи и да върви в правилната посока. Само така изкуството му един ден ще стане достояние на света, защото без публиката и най-талантливият артист не може да се изяви.

 

Как постигаш популярността?

- Това е въпрос на винаги добро представяне. За да бъдеш запомнен като артист, не можеш да си позволиш слаб момент. Днес артистът трябва да има много добър мениджър, да има добър преподавател, който постоянно да го напътства и да го контролира. Трябва да има усет и вкус какви ангажименти да подбира. Всичко е борба, няма установени рецепти. Човек никога не знае как точно се подреждат добрите обстоятелства.

 

Кога си имала най-добро подреждане на обстоятелствата?

- В България - когато на концерта си у нас Монсерат Кабайе ме представи. Никоя българска звезда не е правила подобно нещо дори за българин така, както тя ме пое под крилото си. Друга добра звезда беше да срещна Райна Кабаиванска по своя път. Оттогава не мога да се оплача от липса на ангажименти. Но още като студентка започнах с много голяма стипендия в Ковънт Гардън. Винаги съм била под щастлива звезда, която ме е предпазвала и ме е напътствала да взимам правилни решения. Трябва обаче да обичаш късмета и да му се радваш, за да не те напуска. Също така хората е важно да бъдат спонтанни и да не съдят другите веднага. Най-големият комплимент за мен е след мой концерт, на който някой случайно е попаднал, да започне да се интересува от музика. Не мисля, че сега е векът на операта, но на хубавата музика никога не й минава времето.

 

Безкомпромисна си в музиката, същата безкомпромисност ли имаш и в реалния живот?

- Да, това е мое антикачество. От това човек много страда и е винаги срещу течението, което е трудно за сьомгата. Но пък удовлетворението е многократно по-голямо. За да вървиш напред, трябва постоянно да дълбаеш.

 

Кои бяха първите ти учители, които те научиха на тази всеотдайност?

- Първо, Христо Недялков - дълги години в Детския радиохор той ме е възпитавал на музика и на живот - двете неща, взети заедно. После двете ми учителки по пеене - Жасмин Костова и Бойка Косева. Оттогава насам има много пианисти и много диригенти, които винаги са помагали за моето оформяне. Имах късмета да срещна меценати, които да ми помогнат. Никога не съм попадала на някого, който да обърка моя път. Има една поговорка: Когато ученикът е готов, учителят се появява. Но това е дилема, в която младият човек никога не е сигурен.

 

Вярваш ли, че талантливият с упоритост винаги успява?

- Твърдо вярвам в това. Формулата на успяващия е на всяка цена да се пребори чрез своите таланти. Един музикант днес трябва да е контактен, да владее много езици, да умее да се представя, да е перфектен в своето изкуство. И да има късмет, а късметът понякога не идва, друг път пък идва с шепи. Не можем да променим това добро обстоятелство. Просто можем да му се радваме, ако обаче ни е написано.

 

Какво е да си ценен и ценен човек?

- Ценен се раждаш, а ценен се създаваш през целия си живот.

 

Какво научи от Монсерат Кабайе?

- Тя ме научи, че дишането е важно както за живота, така и за пеенето. Когато човек осъзнае това и се опитва да го овладее и да го използва, той си осигурява дългогодишна кариера. От Райна Кабаиванска научих, че трябва да търся красотата, емоцията и смисъла в изкуството. Тези две неща ми помагат да имам успех.

 

Удоволствието ли е най-голямото, което можеш да предадеш от сцената?

- Мисля, че емоциите са най-важни. Музиката е отражение на нашия живот. Мечтите са още по-важни, защото са стимул. Ако чрез музиката си мога да провокирам хората да мечтаят, това за мен е достатъчно. Колкото повече човек върви напред, толкова повече отговорностите му се увеличават. Когато човек прави голяма кариера, трябва да е скромен, да е естествен и да се усеща лек.

 

Но кариерата означава все по-малко да принадлежиш на себе си.

- Така е, но аз все се надявам да направя някаква революция в това отношение.

 

С какво операта те кара да й оставаш вярна?

- Тя е емоция, която не мога да сравня с нищо друго. Тя е нещото, което няма име. Вдъхновение черпя от нея.

 

Парите какво място заемат в кариерата ти?

- Те не са цел. Когато се издигаш, те сами идват при теб, без бясно да ги търсиш. В досегашния си живот купищата пари, които съм печелила, съм ги инвестирала в себе си, в нещо, което е невидимо. Парите са имали значение за моята голяма кауза. Моето пеене е като инвестиционен фонд. Надявам се един ден да жъна своя финансов резултат. Но парите служат човек да пътува, да се наслаждава на света и да радва близките си. Естествено служат и за капризи. И всеки, който печели много, би трябвало да си позволява капризи. Най-важно е да имаш самочувствие не от външните неща, а от онова, което носиш в себе си - твоето знание, качества и талант. Те с пари не се купуват.